На всеки се случва да тръгне на път и нещо непредвидено да се случи. Представи си, планираш отпуската, настройваш се за почивка, стягаш багажа, поне няколко пъти и всеки път се чудиш дали всъщност имаш нужда и от онази рокля, която виси в гардебора от години. Проверяваш колата, винетката, особено в началото на годината, зареждаш гориво, след лек скандал рано сутринта се натоварвате цялото семейство и потегляш. Оставяш работата, грижите, съседите, чакащия ремонт зад гърба. Пред теб е само магистралата и почивката.
И докато си пътуваш спокойно, доколкото е възможно с три годишно дете, бебе и съпруг с криза на средната възраст, изведнъж виждаш в аварийната лента една пушеща кола, до нея мъж и жена, които отчаяно разговарят по телефона. “Какви каръци!” е първата мисъл, която ти идва на ум и веднага си представяш целият процес по чакане, търсене на пътна помощ, отменянето на резервации и планове с приятели, репатрирането, диагностиката, цената, изнервените деца и съпруг. Веднага отхвърляш мрачните мисли и се опитваш да мислиш за нещо хубаво. Ами да, няма пък точно сега, на теб да ти се случи нещо подобно! И все пак един въпрос витае упорито из мислите ти “Знаеш ли поне един телефон на пътна помощ?”
В колата зазвучава песента “У дома часовник трака” и тригодишната ти дъщеря започва да пее, мъжът ти стреснато вдига глава от книгата си, а бебето продължава да спи невъзмутимо. Усмихваш се и изведнъж колата забавя ход, натискаш педала, но нищо не става. Спираш насред нищото в аварийната лента. Детето продължава да пее, мъжът ти излиза заедно с теб. Отваряте капака на колата и гледате с празни погледи. Бързо решаваш да провериш за телефон в мрежата, преглеждаш различните сайтове, пълни с информация за услуги и цени и звъниш на първия, който ти изглежда надежден. “Добър ден, пътна помощ , с какво можем да сме Ви полезни?”
